четвъртък, 26 март 2009 г.

През телевизора се размириса на коалиция БСП-ГЕРБ


БНТ сигурно си вдигна рейтинга, затова пък зрителите отново се разочароваха। Който не е гледал снощи предаването „Референдум", нищо не е загубил। Отново демагогия, надприказване и популизъм - това и двамата (и столичният кмет, и премиерът) си го могат, убедили сме се отдавна в това।„Шивачката и миньорът, които останали безработни" май не разбраха как да се справят с кризата, колкото и водещата да се опитваше да втъкава тази нишка в иначе скучния дебат между екипите на Станишев и Борисов।Не разбрахме и в ролята на какъв „икономически експерт" присъстваше на дебата червената евродепутатка Илиана Йотова। А финансовият министър Орешарски изглеждаше на екрана като восъчна кукла на същия и както някой подхвърли, май беше предозиран с нещо...За младите хора от екипа на Борисов ще се въздържим от коментар, все пак, може би за пръв път застават пред камера и определено още нямат опит във воденето на подобни дебати.Но титулярите на екипите - Борисов и Станишев толкова пъти (и толкова демонстративно) си засвидетелстваха уважение и добри чувства един към друг, че чак през телевизора се размириса на коалиция БСП-ГЕРБ.Да бяха се сбили оная вечер пред Министерски съвет, май повече щяхме да им повярваме, че са политически съперници, но... Нищо чудно да има нова европейска директива, за която още не е изтекла информация в медиите.



вторник, 24 март 2009 г.

Двамата МЕСИИ*

Двамата МЕСИИ - Сергей и Бойко! Даже и кварталната врачка не може да познае кой е истинският, кой - ментето?!...

Но да оставим гаданията настрана, те няма да ни свършат особена работа। Представете си...ЗАЩОТО Е ИСТИНА, че огромната маса хора, чиято професия не е политик или журналист, не знаят и не се интересуват кое е дясно, кое е ляво политическо пространстводаже нямат представа къде в пространството се намират те самите като работодатели или като наемни работници।Не знаят, че Иван Костов не се е върнал при теменужките си в Драгалевци, а още е в „политиката". Не знаят, че „Мистър 10 %" - Александър Божков не е в затвора, а води предаване по някое от радиата и от време на време пише по някой зашеметяващ икономически анализ, който бива препечатан от болшинството медии като особено постижение - и на икономиката, и на журналистиката.Не знаят, че Софиянски е оправдан по всички обвинения към него, а и делата на „Вальо Топлото" вървят в същата посока. Обикновените хора са забравили дори кои бяха Васил Илиев и Илия Павлов...
Нека не се лъжем - като изключим твърдите електорати на партиите, хората с различни от „политик" и „журналист" професии ще гласуват за тези, които запомнят от екрана и от страниците на вестниците। Проста работа - ще гласуваме по памет...

вторник, 10 март 2009 г.

Още чакаме София да заприлича на Виена












Всеки има определен запас от търпение, боя се, че нашият (на българите) е неограничен। Лошо е, че е така। Лошо е, че неограниченият ни запас търпение унищожава инстинктът ни за самосъхранение।

Вчера призовахме (от електронен вестник "Писна ни!") да заринем Столична община с боклуци, за да ги принудим най-после да решат проблема।

Днес се разходих само в нашия квартал (София вече не е приятно място за разходка), просто, за да напазарувам। Е, нямаше промяна?...

Пропуснала съм "култовото" изказване на Бойко Борисов, че за кратък период от време ще направи София да заприлича на Виена, но медиите в последните дни непрекъснато го повтарят। Не, че някой софиянец е повярвал в това, но да изразя и моето съмнение - аз лично не вярвам да го доживея... Нищо лично...

Но в края на ноември миналата година бях с дъщеря ми във Виена за няколко дни। Малко грозно звучи , че го казва младо момиче, но всеки път като излизахме да се разхождаме, минавахме покрай кметството и нейната неизменна реплика беше "Бах ти кметството" и неизменния й въпрос къде е нашето (софийското) кметство и защо досега не го е забелязала (а е минавала поне десет пъти покрай него)।

Няма да забравя и как ни заваля първия сняг за годината докато разглеждахме замъка Шьонбрун। Докато се върнахме в центъра (около ३० минути с метрото) вече бяха хвърлили дребните камъчета по улиците,। за да не стане поледица। Тя изумя। Няколко пъти ме попита "Добре бе, мамо, кога успяха да ги хвърлят тези камъчета и как никой не ги видя кога са си свършили работата?" Понеже отговор от моя страна не последва (освен вдигането на рамене) тя направи съвсем неизненадващото като за шестнайсетгодишен човек заключение "То и нашите никой не ги вижда кога работят, но то е защото не си вършат работата।"


Дестинацията "София - Виена - София" е неповторимо преживяване и се радвам, че имах възможност да покажа на моето малко момиче една от най-красивите европейски столици। Нищо, че утре ще ме боли, ако утре предпочете Виена или друго по-уютно място (или поне по-чисто) някъде по света пред родния си град...

Всъщност, погледнете снимките - вие къде бихте избрали да живеете, ако изборът ви не зависеше от ред причини и непреодолими житейски обстоятелства?





сряда, 28 януари 2009 г.

Плаката с ръфащите България политици

Царят, Станишев, Доган, Бойко и Костов, за присъствието на последния обаче, медиите услужливо премълчават। А може би не са го разпознали? Или аз се припознавам?
За съжаление не мога да увелича повече снимката। На площада се виждаше по-ясно.

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Докато не станем заплаха за политиците, нищо не можем да променим




Виждам колко се радват различни блогъри на вчерашния протест пред парламента и не ми е много обяснимо защо?

Да, приятно беше - музикална програма, настроение, кротко изчетени декларации, но... нямаше хъс।

Нямаше тежко оборудвни полицаи, които гледат на кръв, нямаше полицейски кучета, тоест предварително ни бяха преценили, че не сме опасни, не сме заплаха за политиците и политическото статукво।

А докато не станем опасни, как смятате, че можем да променим системата? Та дори и само лицата?...


петък, 16 януари 2009 г.

Жена се съблече пред парламента




Жена на неопредилима възраст се съблече пред парламента। И нищо не последва...

Полицаите се хилеха, вместо да я приберат, защото за такива хора има специализирани медицински заведения।

След като 20-тина минути досаждаше на младите хора с нравоучения за църквата, изкуството, свободата, младежите поискаха съдействие от полицейския кордон। Полицаите обаче останаха с каменни лица।

Не реагираха и после, когато жената хвърли дрехите си, даже напротив - на снимките се вижда колко им е забавно, особено на единия।

Аман бе, цял ден ни пращат провокатори!" реагира гневно едно от момчетата наблизо।

„Провокаторката" се изниза скоро след необичайния си пърформънс, но посланието й така си остана неясно - политика, църква, изкуство, свобода... и голота, не се наемам да го разгадая।
Но едно е ясно - народът полудява...







вторник, 6 януари 2009 г.

Да занесем измръзналите си задници на площада...

Седя си върху парното в хола, което с всяка изминала минута изстива, и си мисля какво да правя। С писането май приключих за днес, пръстите ми взеха да се вкочанясват, а с ръкавици не мога да пиша на компютъра. Да си сваря кафе или чай, за да се стопля, пак не става, щото... пусти навици - „кафенцето с цигарката"... ще трябва да го пия на балкона, иначе ще изхабя и малкото останала топлина в помещенията, проветрявайки след това.Седя си на парното и се сещам за Иванушка Глупака, който по цял ден лежал на печката и нищо не правел. Защо се сетих за този герой от стара руска приказка, прочетена или разказана ми от някого в детството? Защо ли? Защото ми се стори, че

България днес прилича на Иванушка Глупака

Е, да, на управляващите днес им се наложи да слязат от „печката", разтичали са се напред-назад, правят съвещания, „търсят решение за излизане от кризата"। Защо чак сега, когато се стигна до кризата? Идват ми наум десетина чисто български поговорки за окачествяване на предизвестената криза, но ще спомена само две: „След дъжд - качулка" и „Като се обърне колата - пътища много"।

Защо се стигна дотук?

Дузина правителства (не само сегашното) изкараха (или недоизкараха) мандата си в наведена поза। То не бяха съгласувания, то не бяха свалки - на Европейския съюз, на Световната банка, НАТО, новия задокеански брат, на стария (все още влиятелен) брат - то не беше чудо। И който каквото можа си взе от нас, всеки защити интересите си - политически, икономически, геополитически, всякакви... Само ние не можахме да защитим своите (или поне скъпо да ги изтъргуваме, ако трябва да сме толкова цинични, колкото тези, които ни натискаха отпред, отзад, отвсякъде).

Доказателствата*...

Та така си седя и си мисля (като във вица с шопа) и по едно време усещам, че не радиаторът топли задника ми, а задникът ми топли радиатора।

Е, мисля си, не е ли време да пренесем изстиналите си задници на площада?

Навън е минус 10 градуса, утре по къщите ни ще е плюс 10 - нищо работа, 20 градуса разлика!!! Можем да ги изтърпим - за седмица поне... за да наваксаме 20-тината пропуснати години...Все ми се струва, че можем и да успеем... Ако греша, поправете ме...

*Доказателства - за по любопитните в другия сайт "Писна ни!", не исках тук да разводнявам основната идея, че е крайно време да направим нещо за себе си и за държавата, в която живеем.

понеделник, 5 януари 2009 г.

Криза е. Да, ама не за всички...

Когато Сергей Станишев (да не говорим за Петър Димитров) ни убеждаваше, че кризата ще ни отмине, явно не го разбрахме। Защото кризата ТЯХ явно ще ги отмине। В ТЯХ е и ножа, и хляба, ще си отрежат колкото си поискат дебела филия।
А за срам и благоприличие вече не ги търсим, свикнахме с дебелоочието им и перманентно ги плюем по кръчмите и форумите। Но защо само там?

Повод за тези разсъждения ми дава не само решението на парламента (забележете - единодушно!!!) депутатите да си раздадат коледни надбавки (към 2000 лв। според изчисления на колеги), но и новината, която дойде днес - полицаите също ще получат по 350 - 400 лева допълнително за Коледа। Изводът какъв е?

Че протестът на думи не върши работа, че докато не излезем на улицата и не заявим ясно недоволството си, няма как нещо да се промени в тая държава।

Вярно, полицаите са специална категория, достатъчно беше да „пушат" два часа под прозорците на министър Миков и пари за коледни добавки, както нямаше, така изведнъж се намериха। Шофьорите от градския транспорт също успяват бързо да си решат проблемите и не се налага с месеци да протестират।

Защо ние, другите, протестираме поединично?
Та дори някои от нас изразяват и гласно (с цветисти изрази) недоволството си от протестиращи учители, фермери, металурзи, защото им пречат да се доберат лесно до работното си място, треперейки да не загубят мизерната си заплатка। (За тия с джиповете и луксозните автомобили не говоря, те си има други причини да псуват протестиращите, защото отдавна са забравили или никога не са знаели какво е мизерия.)

Утре, или догодина ние се оказваме в ролята на протестиращи...
И се чудим защо хората от другите професии не ни подкрепят и недоволстват срещу нашия протест...

Коледа е। Но не за всички...
Работещите в частния сектор масово няма да получат коледни надбавки। Още не са обявили от министерствата какво ще получат чиновниците в държавния сектор, но все ще се намери „нещичко", най-малкото от парите, спестени от календари, рекламни тефтери и химикалки...
Пенсионерите ще позапълнат дупките в бюджета си с коледните си надбавки от 150 лева, дано им останат пари и за една новогодишна баница।
Болните и изоставените ще разчита на нашите SMS-и...
Каква държава сме, по дяволите?...