сряда, 28 януари 2009 г.

Плаката с ръфащите България политици

Царят, Станишев, Доган, Бойко и Костов, за присъствието на последния обаче, медиите услужливо премълчават। А може би не са го разпознали? Или аз се припознавам?
За съжаление не мога да увелича повече снимката। На площада се виждаше по-ясно.

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Докато не станем заплаха за политиците, нищо не можем да променим




Виждам колко се радват различни блогъри на вчерашния протест пред парламента и не ми е много обяснимо защо?

Да, приятно беше - музикална програма, настроение, кротко изчетени декларации, но... нямаше хъс।

Нямаше тежко оборудвни полицаи, които гледат на кръв, нямаше полицейски кучета, тоест предварително ни бяха преценили, че не сме опасни, не сме заплаха за политиците и политическото статукво।

А докато не станем опасни, как смятате, че можем да променим системата? Та дори и само лицата?...


петък, 16 януари 2009 г.

Жена се съблече пред парламента




Жена на неопредилима възраст се съблече пред парламента। И нищо не последва...

Полицаите се хилеха, вместо да я приберат, защото за такива хора има специализирани медицински заведения।

След като 20-тина минути досаждаше на младите хора с нравоучения за църквата, изкуството, свободата, младежите поискаха съдействие от полицейския кордон। Полицаите обаче останаха с каменни лица।

Не реагираха и после, когато жената хвърли дрехите си, даже напротив - на снимките се вижда колко им е забавно, особено на единия।

Аман бе, цял ден ни пращат провокатори!" реагира гневно едно от момчетата наблизо।

„Провокаторката" се изниза скоро след необичайния си пърформънс, но посланието й така си остана неясно - политика, църква, изкуство, свобода... и голота, не се наемам да го разгадая।
Но едно е ясно - народът полудява...







вторник, 6 януари 2009 г.

Да занесем измръзналите си задници на площада...

Седя си върху парното в хола, което с всяка изминала минута изстива, и си мисля какво да правя। С писането май приключих за днес, пръстите ми взеха да се вкочанясват, а с ръкавици не мога да пиша на компютъра. Да си сваря кафе или чай, за да се стопля, пак не става, щото... пусти навици - „кафенцето с цигарката"... ще трябва да го пия на балкона, иначе ще изхабя и малкото останала топлина в помещенията, проветрявайки след това.Седя си на парното и се сещам за Иванушка Глупака, който по цял ден лежал на печката и нищо не правел. Защо се сетих за този герой от стара руска приказка, прочетена или разказана ми от някого в детството? Защо ли? Защото ми се стори, че

България днес прилича на Иванушка Глупака

Е, да, на управляващите днес им се наложи да слязат от „печката", разтичали са се напред-назад, правят съвещания, „търсят решение за излизане от кризата"। Защо чак сега, когато се стигна до кризата? Идват ми наум десетина чисто български поговорки за окачествяване на предизвестената криза, но ще спомена само две: „След дъжд - качулка" и „Като се обърне колата - пътища много"।

Защо се стигна дотук?

Дузина правителства (не само сегашното) изкараха (или недоизкараха) мандата си в наведена поза। То не бяха съгласувания, то не бяха свалки - на Европейския съюз, на Световната банка, НАТО, новия задокеански брат, на стария (все още влиятелен) брат - то не беше чудо। И който каквото можа си взе от нас, всеки защити интересите си - политически, икономически, геополитически, всякакви... Само ние не можахме да защитим своите (или поне скъпо да ги изтъргуваме, ако трябва да сме толкова цинични, колкото тези, които ни натискаха отпред, отзад, отвсякъде).

Доказателствата*...

Та така си седя и си мисля (като във вица с шопа) и по едно време усещам, че не радиаторът топли задника ми, а задникът ми топли радиатора।

Е, мисля си, не е ли време да пренесем изстиналите си задници на площада?

Навън е минус 10 градуса, утре по къщите ни ще е плюс 10 - нищо работа, 20 градуса разлика!!! Можем да ги изтърпим - за седмица поне... за да наваксаме 20-тината пропуснати години...Все ми се струва, че можем и да успеем... Ако греша, поправете ме...

*Доказателства - за по любопитните в другия сайт "Писна ни!", не исках тук да разводнявам основната идея, че е крайно време да направим нещо за себе си и за държавата, в която живеем.

понеделник, 5 януари 2009 г.

Криза е. Да, ама не за всички...

Когато Сергей Станишев (да не говорим за Петър Димитров) ни убеждаваше, че кризата ще ни отмине, явно не го разбрахме। Защото кризата ТЯХ явно ще ги отмине। В ТЯХ е и ножа, и хляба, ще си отрежат колкото си поискат дебела филия।
А за срам и благоприличие вече не ги търсим, свикнахме с дебелоочието им и перманентно ги плюем по кръчмите и форумите। Но защо само там?

Повод за тези разсъждения ми дава не само решението на парламента (забележете - единодушно!!!) депутатите да си раздадат коледни надбавки (към 2000 лв। според изчисления на колеги), но и новината, която дойде днес - полицаите също ще получат по 350 - 400 лева допълнително за Коледа। Изводът какъв е?

Че протестът на думи не върши работа, че докато не излезем на улицата и не заявим ясно недоволството си, няма как нещо да се промени в тая държава।

Вярно, полицаите са специална категория, достатъчно беше да „пушат" два часа под прозорците на министър Миков и пари за коледни добавки, както нямаше, така изведнъж се намериха। Шофьорите от градския транспорт също успяват бързо да си решат проблемите и не се налага с месеци да протестират।

Защо ние, другите, протестираме поединично?
Та дори някои от нас изразяват и гласно (с цветисти изрази) недоволството си от протестиращи учители, фермери, металурзи, защото им пречат да се доберат лесно до работното си място, треперейки да не загубят мизерната си заплатка। (За тия с джиповете и луксозните автомобили не говоря, те си има други причини да псуват протестиращите, защото отдавна са забравили или никога не са знаели какво е мизерия.)

Утре, или догодина ние се оказваме в ролята на протестиращи...
И се чудим защо хората от другите професии не ни подкрепят и недоволстват срещу нашия протест...

Коледа е। Но не за всички...
Работещите в частния сектор масово няма да получат коледни надбавки। Още не са обявили от министерствата какво ще получат чиновниците в държавния сектор, но все ще се намери „нещичко", най-малкото от парите, спестени от календари, рекламни тефтери и химикалки...
Пенсионерите ще позапълнат дупките в бюджета си с коледните си надбавки от 150 лева, дано им останат пари и за една новогодишна баница।
Болните и изоставените ще разчита на нашите SMS-и...
Каква държава сме, по дяволите?...