Седя си върху парното в хола, което с всяка изминала минута изстива, и си мисля какво да правя। С писането май приключих за днес, пръстите ми взеха да се вкочанясват, а с ръкавици не мога да пиша на компютъра. Да си сваря кафе или чай, за да се стопля, пак не става, щото... пусти навици - „кафенцето с цигарката"... ще трябва да го пия на балкона, иначе ще изхабя и малкото останала топлина в помещенията, проветрявайки след това.Седя си на парното и се сещам за Иванушка Глупака, който по цял ден лежал на печката и нищо не правел. Защо се сетих за този герой от стара руска приказка, прочетена или разказана ми от някого в детството? Защо ли? Защото ми се стори, че
България днес прилича на Иванушка ГлупакаЕ, да, на управляващите днес им се наложи да слязат от „печката", разтичали са се напред-назад, правят съвещания, „търсят решение за излизане от кризата"। Защо чак сега, когато се стигна до кризата? Идват ми наум десетина чисто български поговорки за окачествяване на предизвестената криза, но ще спомена само две: „След дъжд - качулка" и „Като се обърне колата - пътища много"।
Защо се стигна дотук?Дузина правителства (не само сегашното) изкараха (или недоизкараха) мандата си в наведена поза। То не бяха съгласувания, то не бяха свалки - на Европейския съюз, на Световната банка, НАТО, новия задокеански брат, на стария (все още влиятелен) брат - то не беше чудо। И който каквото можа си взе от нас, всеки защити интересите си - политически, икономически, геополитически, всякакви... Само ние не можахме да защитим своите (или поне скъпо да ги изтъргуваме, ако трябва да сме толкова цинични, колкото тези, които ни натискаха отпред, отзад, отвсякъде).
Доказателствата*...Та така си седя и си мисля (като във вица с шопа) и по едно време усещам, че не радиаторът топли задника ми, а задникът ми топли радиатора।
Е, мисля си, не е ли време да пренесем изстиналите си задници на площада?Навън е минус 10 градуса, утре по къщите ни ще е плюс 10 - нищо работа, 20 градуса разлика!!! Можем да ги изтърпим - за седмица поне... за да наваксаме 20-тината пропуснати години...Все ми се струва, че можем и да успеем... Ако греша, поправете ме...
*Доказателства - за по любопитните в другия сайт "Писна ни!", не исках тук да разводнявам основната идея, че е крайно време да направим нещо за себе си и за държавата, в която живеем.