четвъртък, 26 март 2009 г.

През телевизора се размириса на коалиция БСП-ГЕРБ


БНТ сигурно си вдигна рейтинга, затова пък зрителите отново се разочароваха। Който не е гледал снощи предаването „Референдум", нищо не е загубил। Отново демагогия, надприказване и популизъм - това и двамата (и столичният кмет, и премиерът) си го могат, убедили сме се отдавна в това।„Шивачката и миньорът, които останали безработни" май не разбраха как да се справят с кризата, колкото и водещата да се опитваше да втъкава тази нишка в иначе скучния дебат между екипите на Станишев и Борисов।Не разбрахме и в ролята на какъв „икономически експерт" присъстваше на дебата червената евродепутатка Илиана Йотова। А финансовият министър Орешарски изглеждаше на екрана като восъчна кукла на същия и както някой подхвърли, май беше предозиран с нещо...За младите хора от екипа на Борисов ще се въздържим от коментар, все пак, може би за пръв път застават пред камера и определено още нямат опит във воденето на подобни дебати.Но титулярите на екипите - Борисов и Станишев толкова пъти (и толкова демонстративно) си засвидетелстваха уважение и добри чувства един към друг, че чак през телевизора се размириса на коалиция БСП-ГЕРБ.Да бяха се сбили оная вечер пред Министерски съвет, май повече щяхме да им повярваме, че са политически съперници, но... Нищо чудно да има нова европейска директива, за която още не е изтекла информация в медиите.



вторник, 24 март 2009 г.

Двамата МЕСИИ*

Двамата МЕСИИ - Сергей и Бойко! Даже и кварталната врачка не може да познае кой е истинският, кой - ментето?!...

Но да оставим гаданията настрана, те няма да ни свършат особена работа। Представете си...ЗАЩОТО Е ИСТИНА, че огромната маса хора, чиято професия не е политик или журналист, не знаят и не се интересуват кое е дясно, кое е ляво политическо пространстводаже нямат представа къде в пространството се намират те самите като работодатели или като наемни работници।Не знаят, че Иван Костов не се е върнал при теменужките си в Драгалевци, а още е в „политиката". Не знаят, че „Мистър 10 %" - Александър Божков не е в затвора, а води предаване по някое от радиата и от време на време пише по някой зашеметяващ икономически анализ, който бива препечатан от болшинството медии като особено постижение - и на икономиката, и на журналистиката.Не знаят, че Софиянски е оправдан по всички обвинения към него, а и делата на „Вальо Топлото" вървят в същата посока. Обикновените хора са забравили дори кои бяха Васил Илиев и Илия Павлов...
Нека не се лъжем - като изключим твърдите електорати на партиите, хората с различни от „политик" и „журналист" професии ще гласуват за тези, които запомнят от екрана и от страниците на вестниците। Проста работа - ще гласуваме по памет...

вторник, 10 март 2009 г.

Още чакаме София да заприлича на Виена












Всеки има определен запас от търпение, боя се, че нашият (на българите) е неограничен। Лошо е, че е така। Лошо е, че неограниченият ни запас търпение унищожава инстинктът ни за самосъхранение।

Вчера призовахме (от електронен вестник "Писна ни!") да заринем Столична община с боклуци, за да ги принудим най-после да решат проблема।

Днес се разходих само в нашия квартал (София вече не е приятно място за разходка), просто, за да напазарувам। Е, нямаше промяна?...

Пропуснала съм "култовото" изказване на Бойко Борисов, че за кратък период от време ще направи София да заприлича на Виена, но медиите в последните дни непрекъснато го повтарят। Не, че някой софиянец е повярвал в това, но да изразя и моето съмнение - аз лично не вярвам да го доживея... Нищо лично...

Но в края на ноември миналата година бях с дъщеря ми във Виена за няколко дни। Малко грозно звучи , че го казва младо момиче, но всеки път като излизахме да се разхождаме, минавахме покрай кметството и нейната неизменна реплика беше "Бах ти кметството" и неизменния й въпрос къде е нашето (софийското) кметство и защо досега не го е забелязала (а е минавала поне десет пъти покрай него)।

Няма да забравя и как ни заваля първия сняг за годината докато разглеждахме замъка Шьонбрун। Докато се върнахме в центъра (около ३० минути с метрото) вече бяха хвърлили дребните камъчета по улиците,। за да не стане поледица। Тя изумя। Няколко пъти ме попита "Добре бе, мамо, кога успяха да ги хвърлят тези камъчета и как никой не ги видя кога са си свършили работата?" Понеже отговор от моя страна не последва (освен вдигането на рамене) тя направи съвсем неизненадващото като за шестнайсетгодишен човек заключение "То и нашите никой не ги вижда кога работят, но то е защото не си вършат работата।"


Дестинацията "София - Виена - София" е неповторимо преживяване и се радвам, че имах възможност да покажа на моето малко момиче една от най-красивите европейски столици। Нищо, че утре ще ме боли, ако утре предпочете Виена или друго по-уютно място (или поне по-чисто) някъде по света пред родния си град...

Всъщност, погледнете снимките - вие къде бихте избрали да живеете, ако изборът ви не зависеше от ред причини и непреодолими житейски обстоятелства?